Народни танци
Северняшка област
Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти).
При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”).
Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.
Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.
Шопска област
Шопският народен танц е динамичен, пъргав, жизнен, закачлив, скоклив, с пружиниране и буен темперамент. Той е изключително разнообразен и ритмичен. Често срещано движение е „натрисането” (трептене на тялото, предимно в областта на раменете) като танцьорите се хващат за поясите. Мъжете често играят леко приклекнали, приведени малко напред. Характерни са провикванията – символ на мъжественост и войнственост.
Шопските хора са „сключени”, „водени”, хора „на леса” като може също да се играе индивидуално и по двойки. Най-популярно е „воденото хоро” („за пояс”), наричано още „Селското” като се играе смесено от мъже и жени. Сред по-известните са Ситно шопско хоро, Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Четворно, Петрунино, Касапско, Кукунешко, Трънско, Самоковско (Булчинско), Чукуровско, Кюстендилска ръченица, Йове, Дилмано, Седи Донка, Лиле, Лиле.
Тракийска област
Танците са с богати ритми и движения, весели и жизнерадостни. Вият се големи хора като се различават мъжки, женски и смесени. Женските и смесените танци се играят в умерено темпо, а мъжките – в бързо, редуващо се с умерено, за да могат танцуващите да си починат. Хората са „сключени”, „скъсани” („водени”), хора „на леса”, „прави”. Типична за Тракийската област е разкъсаната форма на танца.
Западните части са повлияни от шопските и пиринските мелодии, където са характерни кривите хора. На изток пък се наблюдава едно типично плавно движение – „трополи”, изпълнявано само от мъже. Популярни хора са Трите пъти, Въртяно, Джиновско, Калояново, Право тракийско (Бяла роза), Пайдушко, Окопско, Боалийско, Криво пловдивско хоро, Чирпанско хоро, Бучимиш, Буенек, Чапраз (Чопраз), Тракийска ръченица, Седи Донка, Копаници, Изтърси калци, Куцата.
Добруджанска област
Повечето добруджански народни танци започват бавно и постепенно забързват. Играе се освободено, с настроение, уверено, като повечето движения са насочени надолу към земята (приклякване, присядане). Това символизира връзката на добруджанеца със земята и нейното плодородие, която му осигурява прехраната. Има също много движения с ръце и рамене. Най-често срещани са смесените хора (играят мъже и жени), които са в кръг или полукръг. Мъжете, например, играят в права редица. Известни хора са: Добруджанска ръченица, Варненско хоро, Трънка, Сборенка, Ръка, Тропанка, Черкезка, Ляво хоро, Данец, Опас, Сей, сей боб, Буенец, Бръсни цървул, Изхвърли кондак, Повлекана, Мъжки ръченик и други.
Пиринска област
Пиринските народни танци са повлияни от танците на съседните страни – предимно от Егейска и Вардарска Македония. Делят се на мъжки, женски и смесени. Играят се като хора, „леси” (танцьорите са в права линия близо един до друг, като се придвижват напред и назад, по-рядко встрани), ансамблово или индивидуално. Подреждат се в кръг, полукръг, в права редица или поединично. Женските танци са в умерено темпо с ниски, бавни стъпки – нежни и плавни. Характерно при мъжкия танц е приклякане и коленичене, въртене, пружиниране и притичване, скачане – борбени и динамични. Характерни пирински хора са Огражданско, Четворно, Игра на двамини, Македонско, Мелнишко, Тежкото, Старо банско, Струмско, Малешевско, Ширто, Гинка, Джангурица, Петруно, Кривата.
Родопска област
Родопските хора не са сложни и са с лесни танцови стъпки. Танцьорите се хващат за рамо, за пояс или за длани. Съществено при мъжете е пляскането и колениченето. Играят свободно, с широки стъпки, които се изпълняват плавно, тежко, със силни провиквания. Ръцете на жените са отпуснати надолу. Играят в затворен кръг, доближени една до друга. Характерни родопски хора са Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни.
Странджанска област
Странджанските хора са от особено значение сред източно-тракийските танци и имат изключително специфичен стил. Хората биват луди, тропани, рипани, кротки, подсурнати, с лесни, но разнообразни стъпки. Някои се играят в полукръг, а други – в права редица. В с.Българи все още може да се види т.нар. „Нямо хоро”, което се играе без музика и се изпълняват хумористични движения. Някои странджански хора са Каблешково, Пиперово, Странджанско, Копаница, Пайдушко, Елховско, Гергебунарско, Тържествено, Петрунино, Костадинско, Ръченица. Все още в някои села се играят нестинарски танци като само определени хора се танцуват върху жаравата. Нестинарството е много стар български обичай, който се извършва в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май (3 юни по стар стил). Танцуващите носят икона на светците и под ритъма на тъпана и гайдата понякога изпадат в транс и могат да предсказват събития. Играят се великденска ръченица, карнавални (кукерски) игри, младежки пролетни игри „Филек”, които се изпълняват по време на великденските пости. Тъй като по това време хорото е забранено, се пеят едни от най-хубавите песни, които го заместват. Игрите във филека са „Мост”, „Провиране”, „Калоян”, „Синджир бяла Радо”, „Пръстен” и други.
