Странджанската фолклорна област се простира на запад до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково, на север до гр.Царево и селата Визица и Индже войвода, на изток до Черно море и на юг до турската граница. Обхваща административна област Бургас.
Музикални инструменти
Характерни инструменти са гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка, тамбура.
Народни носии
Женската носия спада към сукманената, която се състои от риза, сукман (вълнена тъмноцветна дреха със затворена туникообразна кройка), предна престилка (прегач, фуста) и вълнен пояс с червен, оранжев или тъмновинен цвят. Предимно полите и пазвите на сукмана са с украса, изработена с везмо или с пришиване на цветни сукна. Украсата представлява сплетени разноцветни върви, гайтани, плетеници или дантели. Престилката обикновено е цветна, изпъкваща на черния фон на сукмана. Съчетава цветове като червено, зелено, жълто, бяло. Може да има и бродерия.
Мъжката носия спада към чернодрешната. Състои се от риза, горна дреха (елек, антерия, аба от черен вълнен шаяк), потури (шалвари, гащи, чешири), червен пояс, черен калпак. Абата е къса до пояса вълнена дреха, без или с ниска яка, която приляга до тялото. Ръкавите й са дълги и тесни. Потурите са широки, с увиснало дъно между краката, отпред или отзад, от черен гайтан и са богато украсени.
Народни певци и ансамбли
Сред странджанските певци са Жечка Сланинкова, Калинка Згурова, Стойчо Петков, Урга Пешева, Магда Пушкарова, Сава Попсавов, Манол Михайлов, Елена Станкова, Димка Владимирова, Живка Папанчева, Георги Павлов, Комня Стоянова, Тома Янчев, Костадин Михайлов, Теодора Стамболиева и други.
Ансамбли от тази област са „Странджа”, „Емона”, „Трепетлика”, „Звездици”, „Трите пъти” (гр.Бургас), „Слънчев бряг” (гр.Несебър), „Приморско”, Фолклорен танцов ансамбъл „Лазур” (гр.Бургас), Детски танцов ансамбъл „Иглика” (гр.Царево).
