Български народен фолклор

Родопската фолклорна област се простира на територията на Родопа планина. Обхваща административните области Смолян и Кърджали. Природата й кара човек да забрави време и пространство и да се потопи в зеленината й. Веднъж докоснал се до тази мистична планина, той става част от нея, а тя – част от него.
Родопа планина я наричат още планината на Орфей – митичен тракийски певец и музикант, който възхвалява в песните си божествата на природата. Свири на лира и със звука успява да трогне зверове и строги богове.
До скоро Родопската фолклорна област е била част от Тракийската, но тъй като съществено се различава от нея, в последствие се отделя.<br><br>

<b>Музикални инструменти</b><br>
Характерни родопски инструменти са кабагайда, тамбура, чанове (медни овчарски звънци) и кавал (по-рядко). Гайдата се състои от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило. Мяхът се прави от ярешка или агнешка кожа, където се вкарва въздуха на гайдаря.
Освен гайда в планината постоянно се чуват и медните овчарски звънци – чановете.<br><br>

<b>Народни носии</b><br>
По материал и начин на производство родопските носии са свързани със стопанското развитие на този край. Преобладава вълнената тъкан, поради високо развитото овцевъдство и заради студения планински климат.<br>
Женската родопска носия е съставена от риза, сукман, пояс, престилка. Първоначално ризата е била ленена, а по-късно става памучна. Тя е туникообразна, с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени, а по края си са с пъстри орнаменти. Пазвеният отвор е обшит с оранжеви и жълти ивици. Полата е украсена по краищата с копринени конци. Сукманът се нарича още вълненик, тъй като е направен от вълнен плат. Поясът също е вълнен и е широк около 30см и дълъг приблизително 3м. Сгъва се на две по ширина и се навива около кръста. Има жълточервен до виолетовочервен цвят. Престилката се нарича още родопски мендил и съчетава жълти, червени и зелени цветове, образуващи квадрати. Забрадката е с много накити, които представляват нанизани пластинки. Обуват се високи до коленете бели калцуни, ниски до глезените лапчунки, плитки терлици. Чорапите са бели, обшити с цветни растителни орнаменти в ниската част.<br>
Мъжката носия е съставена от туникообразна риза от бяло вълнено платно, с широки ръкави. Потурите са широки в горната си част като постепенно се стесняват надолу. Горната дреха (копаран) е къса до кръста, с дълги ръкави и е отворена отпред (не се закопчава). Джамадан е друга връхна дреха. Носи се и елек (горна дреха без ръкави). Дрехите са обшити с растителни орнаменти, спирали и кръгове. Вълненият пояс има червен до оранжевожълт цвят – в хармония с женския.<br><br>

<b>Народни певци и ансамбли</b><br>
Певци от родопската фолклорна област са Валя Балканска, Виолета Георгиева, Костадин Дурев, Радка, Мария, Анка и Стефка Кушлеви (сестри Кушлеви; по-късно става секстет Кушлеви с дъщерите на Радка- Соня и Диди), Бойка Присадова, Румен Родопски, Венелина и Лидия Хаджиеви (сестри Хаджиеви), Надежда Хвойнева, Георги Чилингиров, Веселин Джигов, Кристина Енгерова, Георги Маринов, Здравко Кафеджиев, Любомир Петов и други.<br>
Сред родопските ансамбли са „Родопа” и „Чан” (гр.Смолян), „Манол Радичев” (с.Гела, обл.Смолян), „Орфей” (гр.Чепеларе), Детски ансамбъл „Орфей” (гр.Смолян).

<gallery mode="traditional" widths=300px heights=300px>
Image:Rodopska_folklorna_oblast.jpg
Image:Rodopski_nosii.jpg
Image:Jenska_rodopska_nosiya.jpg
Image:Myjka_rodopska_nosiya.jpg
Image:Myjka_rodopska_nosiya2.jpg
</gallery>