Български народен фолклор

Пословиците и поговорките са част от българското народно творчество. Те са част от историята на България и спомагат за запазването на българската култура. Те се предават от уста на уста и спомагат за развитието на националната идентичност. Чрез тях се предава в синтезиран вид народната мъдрост – придобитият житейски опит и поуките от него.

Има много версии на една и съща поговорка или поговорка и е невъзможно да се каже коя е оригиналната.

Пословиците са кратки, смислени поговорки, които често изразяват пълна мисъл. Но тъй като са запомнящи се и успешни, семантичните връзки между думите са изчезнали. Това придава на поговорките собствен уникален контекст.

По-долу са изброени някои поговорки, които са типични за България или традиционно се поддържат в българската култура.

• В нужда се другар познава.
• Блага дума железни врата отваря.
• Ако има грешка, има и прошка.
• Езикът кости няма, ама кости троши.
• Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
• Лице невиждано, скоро се забравя.
• Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
• Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо.
• Ако е гарга – рошава да е!
• Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
• Без труд почивката не е сладка.
• Бели пари за черни дни.
• Блага дума железни врата отваря.
• Богат е, който е здрав.
• Бързата работа – срам за майстора.
• Водата изпира всичко освен позора.
• Вечерната работа не оставай за сутринта.
• Всяка жаба да си знае гьола.
• Всяко чудо за три дни.
• Вълкът козината си мени, но нрава – никога.
• Гладна мечка хоро не играе.
• Голям залък лапни, голяма дума не казвай.
• Глава има, ама в главата няма.
• Гледа, ама не вижда.
• Гузен негонен бяга.
• Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
• Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
• Ден година храни.
• Денят се познава от сутринта.
• Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
• Лисица два пъти в капан не влиза.
• Лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя.
• Любов и кашлица не се крият.
• Малко говори, а много слушай.
• Малкото камъче колата обръща.
• На каквото си постелиш, на това ще легнеш.
• На лъжата краката са къси.
• На подарен кон не се гледат зъбите.
• На страха очите са големи.
• Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
• Насила хубост не става.
• Не питай старило, ами патило.
• Не слагай всички яйца в една кошница.
• Направил си сметката без кръчмаря.
• Ойде коньо у реката.
• От всяко дърво свирка не става.
• От трън, та на глог.
• Пари при пари отиват.
• По дрехите посрещат, по ума изпращат.
• Приятел в нужда се познава.
• Рано пиле рано пее.
• С какъвто се събереш такъв ставаш.
• С питане и до Цариград се стига.
• Сговорна дружина планина повдига.
• Сърдит Петко, празна му торбата.
• Три пъти мери, един път режи.
• Утрото е по-мъдро от вечерта.
• Шило в торба не седи.
• Що мисли трезвен, пиян го казва.
• Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.
• Юнак без рана не може.
• Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.