Български народен фолклор

__NOTOC__
<h2>Северняшка област</h2>
Северняшките народни песни биват жетварски (с провиквания), сватбарски, седенкарски, обредни, трапезни, коледни, лазарски, на пеперуда. Характерни за тази област са хайдушките песни, лиричните, песни за митични същества от българския фолклор (змей, ламя). Типично е едногласното пеене. Популярни песни са „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Елено, моме”, „Мари, моме”, „Малка мома росен брала”, „Отдолу идат ергените”, „Чие е това момиче”, „Рано е ранила Нине”, „Яничари ходят, мамо”, „Баба лук посела”, „Китка ти падна, Дено”, „Теменуго, теменужке”, „Дунав тече, ягодо”, „Наклала Янка седянка” и други. <br>

<h2>Шопска област</h2>
Шопските песни са седенкарски, трапезни, старинни, жетварски и се пеят едногласно или двугласно. Първият пее мелодията, а вторият „лежи” („исо” глас). Получава се интервал „секунда”, който прави песните да звучат по-остро, по-рязко (звучене, наречено „дзвонци”). Едногласните песни са по-раздвижени, волни, кратки, каквито са жетварските и седенкарските. Пеят се много юнашки и исторически песни, наричани „кралимарковски” или „сватовски”. Това са т.нар. речитативни песни със съпровод на гусла или гъдулка.
Двугласните песни се изпълняват само от жените, при които едната вика, другата ока (държи ниския тон- „исо”). В с.Бистрица (обл.София) все още може да се чуе и тригласно пеене, а изпълнителки са три баби, нарекли себе си „Бистришките баби”. Повечето песни са позитивни и завършват с щастлив край. За бавните песни е характерно разтрисането (насичане) на тона- тресене, трептене на гласа. В шопската фолклорна област има една мелодия- „Марковска” мелодия, която е една и съща за много песни с различни текстове. Шопски песни са „Дилмано, Дилберо”, „Ой, шопе, шопе”, „Чичовите коне”, „Има нема”, „Жалба пише жална България”, „Море запали се Янина планина”, „Марко коси трева детелина”, „Лепа Яно”. <br>

<h2>Тракийска област</h2>
Песните са спокойни, нежни и биват хороводни (обредни) и бавни (песни за трапеза и седянка). Характерно е едногласното пеене, предимно от жените, при което се среща отпяването – антифонно пеене, при което се редуват двама певци или две групи от певци като се задържа последният тон, за да се създаде началният на по-нататъшното пеене. Този начин на пеене се наблюдава при коледарските, жетварските и хороводните песни. Тракийски народни песни са „Даньова мама”, „Полегнала е Гергана”, „Не казвай, любе, лека нощ”, „Бяла Калина”, „Де се е чуло, видело”, „Излязла е малка мома”, „Стара майка”, „Ради на мама думаше”, „Питат ме, мила майко”, „Приятелю мой”, „Янке ле, моме хубава”, „Прочу се Марга работна”, „Данила мама думаше”, „Соколе, сиви соколе” и други. <br>

<h2>Добруджанска област</h2>
Добруджанските народни песни биват жетварски, трапезни и седенкарски, с дълги текстове. Баладите се изпълняват както от жени, така и от мъже. Жените тук често пеят във висок регистър (закрито). Добруджански народни песни са „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Прочу се мома Манолка”, „Янка мама си думаше”, „Изгряла е месечинка”, „Есен се заесенява”, „Слънчице мило мамино”, „Хваленото булченце”, „Провикна се Дели Марко”, „Я подай ми, Донке ле, тамбурата”, „Ряка тече”, „Свирчица свири по поле” и други. <br>

<h2>Пиринска област</h2>
В пиринските народни песни се пее за героизмът на българката и българина. Също често срещани са жетварските и седенкарските („седешки”, „на седешки”) песни. Пее се едногласно, двугласно, смесено мъже и жени. Липсват бавни песни, за сметка на по-весели и игриви с характерно хълцане (ацане) и тресене (къдрене) на гласа (типично за района на гр.Банско). Известни пирински песни са „Македонско девойче”, „Лиляно моме”, „Зашумете мури от Пирина”, „Пирин ми е в сърцето”, „Китка”, „Кой уши”, „Син ти иде, Македонийо”, „Ако умрам, ил загинам”, „Миле Попйорданов”, „Пирине, Пирине”, „Морен сокол пие”, „Имала майка едно ми чедо”, „Зайди, зайди, ясно слънце”, „Белите манастири”, „Градил Илия килия”, „Йовано Йованке”, „Земи огин, запали ме”, „Назад, назад, моме Калино”, „Брала мома капини”, „Лудо младо”, „Катерино моме”. <br>

<h2>Родопска област</h2>
Родопските песни са предимно на любовна тематика, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби. Характерни са също песните на гурбет, сватбени и овчарски, исторически и хайдушки. Има и тъжни песни за мъката на народа от тежкото бреме на робство. Пеят се песни за героичния Момчил юнак, смелия Делю войвода, революционера и хайдутин Петко войвода (Петко Киряков). Едни от най-известните родопски народни песни са „Излел е Делю хайдутин” (песента на Валя Балканска е включена в човешкото послание, което обикаля Космоса „Гласовете на Земята”), „Девойко мари, хубава”, „Пусто лудо и младо”, „Рипни Калинке”, „Бела съм бела, юначе”.

<h2>Странджанска област</h2>
Песните в Странджа са сватбени, жетварски, седенкарски, хороводни, песни на трапеза („на собакь”). Много често се пее за хайдути и войводи, като например капитан Петко (Киряков) войвода, Хаджи Димитър, Индже войвода, Добри войвода, Вълчан войвода и много други. Странджански песни са „Ясен месец веч изгрява”, „Мари Марийко, карагьозлийко”, „Малка мома двори мете”, „Седнала е Яна”, „Капитан Петко войвода”, „Донкина майка”, „Радо, бяла Радо”, „Мари Еринко”, „Мама на Коля думаше”, „Иван на Радка”, „Булче бяла Тодорке” и други.

<h2>[[Песни]]</h2>