Антоновден
Антоновден (Андо̀новден, Лѐлинден) е християнски и български празник, на който се почита паметта на св. Антоний Велики. Чества се на 17 януари за предпазване от болести. Според статистиката на НСИ в периода 2016 – 2020 г. Антоновден е един от най-популярните празници, с над 80 хиляди носители на имената Антон, Антония и други производни имена.
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
