<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
	<id>https://folkpedia.org/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8</id>
	<title>Кукери - Редакционна история</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://folkpedia.org/index.php?action=history&amp;feed=atom&amp;title=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://folkpedia.org/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&amp;action=history"/>
	<updated>2026-10-22T21:49:33Z</updated>
	<subtitle>Редакционна история на страницата в уикито</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.37.2</generator>
	<entry>
		<id>https://folkpedia.org/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&amp;diff=288&amp;oldid=prev</id>
		<title>Ckirilova: Нова страница: „Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа. Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, ц...“</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://folkpedia.org/index.php?title=%D0%9A%D1%83%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B8&amp;diff=288&amp;oldid=prev"/>
		<updated>2022-06-22T08:37:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Нова страница: „Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа. Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, ц...“&lt;/p&gt;
&lt;p&gt;&lt;b&gt;Нова страница&lt;/b&gt;&lt;/p&gt;&lt;div&gt;Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати, баба̀ри, бабри, сурова̀ри, калогерос, кьопек бей или джамалари, са карнавален маскарад в Югоизточна Европа. Включва поредица от повтарящи се сюжети и персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), представяни от мъже с характерни кожени маски и костюми със звънци и дървени фалоси. Обикновено се провежда в началото на Великия пост, най-често на Сирни понеделник, но в някои райони, като Западна България, това може да става и между Коледа и Богоявление.&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. Кукерите се маскират и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;b&amp;gt;Танците на кукерите&amp;lt;/b&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Първият момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.&amp;lt;br&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
&amp;lt;b&amp;gt;Маски&amp;lt;/b&amp;gt;&amp;lt;br&amp;gt;&lt;br /&gt;
Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна, за да изплашат злото. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Ckirilova</name></author>
	</entry>
</feed>